Затвори

          Дата
09/03/2018
          Категория
Публикации за АССГ
          Заглавие:
          Сега: Цацаров и избягалите затворници - еднакво закриляни трети лица
          Съдържание:

           

          Цацаров и избягалите затворници - еднакво закриляни трети лица

          Администрацията си измисли малоумно оправдание да укрива информация от обществото

          03 Септ. 2018  

          Доротея Дачкова

          Какво е общото между главния прокурор и избягалите от затвора? - Че искат мир, както казваше Алф.

          Общото е, че и главният прокурор Сотир Цацаров, и 72-мата избягали убийци, изнасилвачи, крадци и други престъпници са т.нар. трети лица, когато се стигне до разкриване на информация за тях. Затова трябва да бъдат питани дали са съгласни някакви данни, които ги засягат, да бъдат предоставени на медиите. Тази трактовка, разбира се, не е записана в закона, а е плод на волни тълкувания на чиновници.  

          Като трето лице Цацаров отказва проверката по случая "ЦУМ-гейт" да бъде публична.

          Цацаров е трето лице за Инспектората към Висшия съдебен съвет, който с аргумента, че главният прокурор не е съгласен, отказа да предостави документите по проверката за скандала "ЦУМ-гейт". Трето лице се оказа и бизнесменът Георги Гергов, домакин на прословутата среща в универсалния магазин, която излезе, че не нарушавала етичните норми (на съвсем друго мнение са гражданите).

          Инспекторатът изобщо не държи сметка, че "третото лице" Цацаров заема публична длъжност и дължи прозрачност и отчетност. Все пак въпросите са за действията му като главен обвинител в държавата, не за личната му колекция от авиомоделчета, нито за ловджийските му постижения. Освен това и българският Конституционен съд, и Съдът в Страсбург правят разлика  между публичните фигури и редовите граждани. Те еднозначно приемат, че първите са по-малко защитени. А в случая с "ЦУМ-гейт" надделява общественият интерес, от това как е направена проверката и как е отказано дисциплинарно разследване данъкоплатците могат да си направят изводи не само за работата на прокуратурата, но и за тази на инспектората. Това приема и Софийският административен съд по делото за достъп до информация.

          По ирония на съдбата и затворниците са трети лица според Министерството на правосъдието, чиято Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"

          не може да ги намери, за да ги пита

          може ли имената и делата, по които са осъдени, да бъдат огласени. А уж всички те са осъдени в публичен процес и имената им са също толкова публични.

          Защо пък директно да не се въведе анкета преди старта на делата, дали обвиняемият е съгласен да бъде съден? Ако е навит и бъде признат за виновен, може предварително да подписва декларация, че като избяга от затвора, е съгласен да му бъде огласено името. Както и че е съгласен да излезе от анонимност, ако се укрие, преди да се е нанесъл в килията си. Защото и тези персони, оказва се, са "трети лица" за прокуратурата.

          Третите лица са сред най-често срещаните основания, с които администрацията се мотивира, когато отказва информация. Много удобно за укриване на информация. На всичкото отгоре същата тази администрация, бранейки третите лица, им препраща заявленията за достъп до информация с данните на хората, които я търсят. Така преди време се случи разтревожени членове от състава на предходния съдебен съвет да търсят по телефона журналиста, който търсеше информация за възнагражданията им. Така беше и когато бяха търсени данни за сладката служба на съдебните помощници. За третите лица няма никакво значение кой и с каква цел търси информацията.

          А институциите стават все по-изобретателни

          абсурдните си опити да тупкат топката и да мълчат

          Неотдавна "Сега" разказа колко зле някои съдилища прилагат Закона за достъп до обществена информация. При това за отговори на елементарни финансови въпроси, данни, които би трябвало активно да се публикуват на сайтовете на съдилищата, прокуратурата и Висшия съдебен съвет.

          Прокуратурата впрочем дори не си направи труда да отговори. Но председателят на Военно-апелативния съд полковник Димитър Фикиин, бивш член на съдебния съвет, грабна с лекота купата за нелепо тълкуване на закона. Той даде 30 дни на журналиста, изпратил въпросите,  да се легитимира като български гражданин. Щото законът казвал, че "всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация...". Полковникът дори не беше дочел  следващите алинеи от закона, според които и чужденците, и гражданите без гражданство имат това право. А точно във военен съд, където делата се броят на пръсти, магистратите би трябвало да имат достатъчно време да четат закони и практика. Но явно го прекарват по друг начин.

          Но така е в държавата на третите лица, измислената публичност и липсата на отговорност.

          Връзка към съдебен акт: